Повечето от нас, майките, многократно сме се запитвали, добре ли ще е, ако позволим на детето си да спи с нас, в нашето легло.
Този въпрос, сам по себе си, отключва още въпроси, а следващият, може би, е: „На колко годинки вече мога/трябва да го оставя да спи само в леглото си?“
Самата аз отглеждам дете, което все още няма 3 години – момченце, изключително силно привързано към мен.
Всеки от нас познава чувството, когато малките ръчички те обгърнат и чуеш нежното “Мамо, искам гуш на спалнята”… Как да не се разтопи майчиното сърце… Повечето майки сигурно са чували многократно тези думи… и в това няма нищо лошо.
В началото, до първата си годинка, когато бебето още суче, че и още малко след това, то отъждествява себе си със своята майка и всяко “изчезване” на мама от неговото полезрение, за повече от няколко часа, може да предизвика травмата на изоставяне.
Някога в Америка бях слушала тамошен специалист, който обясняваше, че всяко непоявяване на майката, докато бебето (до 1 г.) плаче дълго, се преживява от него като “малка смърт” – то се отъждествява с майка си и тя е неговият живот, т.е., то живее чрез нея.
Естествено е, през първите няколко месеца, бебето да спи в нашата спалня. Американската академия по педиатрия препоръчва до края на първата годинка бебето да споделя обща стая с родителите (от гледна точка на безопасността), но е хубаво то да има собствено обособено място за сън. Най-удобният вариант за това е кошарка тип „next-to-me”, за да е удобно за мама да кърми или храни от шише, а пък бебето да е по-близо и да усеща тази близост, топлотата с родителите.
Много приятелки и близки на семейството ми майки от рано ми дадоха примера, кога е най-добре да отделим бебето в негова стая и легло, когато, разбира се, имаме такава на разположение, а именно преди да е навършило една годинка.
По-късно, когато преминах обучението по Родова терапия, научих, че “в детската стая и родителската спалня се влиза само след разрешение”. Защото интимното, личното пространство на родителите е свещено и трябва да бъде затворено за децата.
Честа практика в днешно време е малкият човек да заеме мястото на таткото в спалнята на родителите. Но ако детето остане да спи на това място и след няколко години продължи да спи до мама, а татко му – на канапето, по енергийно информационен път то вече ще е изместило баща си от мястото му. И ако родителите са позволили това да се случи, то със сигурност разстоянието между тях ще се е увеличило и личният им живот ще е отстъпил на второ място (т.е. след детето), а интимността между тях значително ще е намаляла.
Законът за подредбата гласи, че „Първият по време е първи по право.“
Поради тази и още някои други причини, днес много родители неусетно превръщат връзката си в рутинна, защото нямат приоритети един спрямо друг. Мама инстинктивно първо тича да обгрижва детето (децата), а след това, ако й останат сили и енергия, ги отделя и за своя съпруг.
Много важен е моментът, в който ще успеем да „поставим“ връзката помежду ни на правилното място.
Да осъзнаем, че само като двойка ще сме добрият пример на детето си, отделяйки време един за друг. Да се прегръщаме пред децата и да им показваме, че тати и мама са „преди тях.“
И че мястото на таткото е в спалнята. Защото навикът той да спи на канапето, уж само в началото, може да се превърне за него и нас във ‘‘втора природа‘‘.
Здравословно е да спим с мъжете си до нас, а пък малчовците да израстват с примера, че мама и тати са приоритет един за друг.
Разбира се, има моменти, в които детето е болно, сънува кошмари или не се чувства добре. Когато поиска да дойде при нас, е нужно да го гушнем и ако не се успокоява, да го оставим в нашето легло до сутринта.
Това е един от начините да не нарушаваме закона на подредбата (йерархията) в нашето семейство. И когато това е така, всеки ще се чувства пълноценен, ще бъде на мястото си, а децата ще растат здрави, щастливи и успешни.
