По повод на международния ден на толерантността, който отбелязваме на 16 –ти ноември се замислих доколко тя определя рода и неговата динамика.
В нашия забързан свят стана модерно да си толерантен. Под това понятие разбираме да си приемащ, разбиращ, неосъждащ различията у другите, да се бориш с предразсъдъците и дискриминацията в обществото. Често, обаче, толерантостта е фалшиво поведение и като маска приляга на човешките лица, а в душите им се надига бунт и гняв. Това разминаване между истинските чувства и общоприетото поведение в обществото може да доведе до сериозни здравословни последици за човека. Да бъдеш толерантен не означава да се отказваш от своите убеждения, а да уважаваш правото на другия да има свои.
Вярвам, че всеки ще се замисли и ще открие за себе си онази граница между това, което може да приеме и това, към което ще се бунтува, изграждайки собственото си мнение, в което усеща душевен мир и спокойствие.
Днес ще ви разкажа как толерантостта се проявява в родовата система.
Семейството и родът заемат особено важно място в живота на всеки човек. Те не са само социални структури, а и духовни и енергийни пространства, в които човек се ражда, отглежда и възпитава, учи се да обича, споделя, да уважава и разбира другите. Освен общите гени и фамилно име, в рода се предават и духовни качества и ценности, които оформят характера на неговите наследници. Една от тези най-ценни родови черти, които човек може да наследи, е толерантността – способността да уважаваш и приемаш различието у другите.
Толерантостта е като цветята – тя се посява, отглежда се и се възпитава.
Родът е общност на поколения, свързани от кръвна, духовна и емоционална връзка. Тя включва както най-близкото обкръжение на семейството, така и по-широкия кръг от родственици – баби, дядовци, лели, чичовци и вуйчовци, братовчеди. Това родово поле, което се създава от всички тези хора е „живата памет” на рода. В него се пазят традициите, обичаите, родовите истории и тайни, житейската мъдрост, предавана от векове.
Едновременно с това всяко ново поколение носи промяна – нов начин на мислене, нови ценности, нова представа за света. Така се създава среда, в която различията между поколенията, характерите и възгледите често създават напрежение. Все пак между нас и нашите родители има поне 20-30 години разлика, а между нас и бабите и дядовците, тя нараства до 40-60 години. Това не е малък период от време, в който социалните и културни правила търпят сериозни изменения. Технологичният свят също се радва на подем в последните 30 години. Нека си припомним, че нашите баби перяха на ръка, а днес перем, натискайки само едно копче на пералнята машина.
Толерантността се проявява в приемането на факта, че членовете на рода са различни в мисленето, поведението, начина на живот. В едно семейство може да има хора с различни професии, вярвания или дори политически убеждения, но това не бива да руши връзките помежду им.
А, в рода различието в неговите членове идва и от мястото, което заемат в родовата система и житейските задачите, които носят. Така, например един иска и ще учи, друг ще пътува много, трети ще се увлича по изкуства или спорт, четвърти ще лекува хората, пети ще строи къщи и т.н. И колкото и да сме различни, пак ще чуваме: „Същият си като баща си”, „Хубава си като майка си.”, „Много приличаш на баба си. И тя обчаше да пее!” или „Взел си сръчността на дядо си”.
Възрастните често вярват, че техният опит е единствено правилният, докато младите – че старите разбирания са остарели и ненужни. Истинската мъдрост е в това, всяка страна да направи крачка към другата. На родителите и бабите е необходимо да се опитат да разберат съвременните предизвикателства пред младите, а младите – да оценят труда, жертвите и традициите на предците си. По този начин се запазва духовната връзка между поколенията и се съхранява приемствеността в рода. Така той се превръща в опора, в която всеки се чувства приет такъв, какъвто е. Родът дава от своята сила и закриля всеки негов член, когато има любов, уважение и разбирателство между хората. Спомняте ли си, как вашите баба и дядо с радост очакваха гостуването ви? А, сещате ли се как майка ви се тревожеше всеки път, когато вдихнете температура и ви налагаше кърпичка с оцет и вода на челото? А, вие, как облекчавате температурата на вашето дете?
Освен на междупоколенческо ниво, толерантността можем да я видим и в традиционните представи за ролята на мъжа и жената в семейството, или партньорската двойка. В Българската родова традиция мъжът и жената са равнопоставени, но имат различни задачи за изпълнение, допълвайки се един друг. Така жената може да бъде едновременно майка и професионалист, а мъжът – едновременно опора и съчувствен партньор. Приемането на другия такъв, какъвто е и добрата комуникация в двойката заздравяват родовите устои, обогатяват ги и ги адаптират към новото време.
Нито едно семейство и род не са лишени от конфликти. Те са естествена част от човешките взаимоотношения. Основният въпрос е: Как се разрешават? Нетолерантността води до осъждане, натиск и отчуждение. Толерантността създава диалог, прошка и сближаване. Когато хората се учат да изслушват, да се поставят на мястото на другия, да не налагат, а да убеждават с доброта, тогава и най-тежките противоречия и конфликти могат да бъдат преодолени.
В този смисъл толерантността не е само качество, а дълбока проява на емоционална зрялост и мъдрост. Тя изискава усилие – да потиснем егото, да разберем, че не притежаваме цялата истина и да осъзнаем, че любовта е по-силна от различията.
В днешния свят различията често разделят хората, затова толерантността в рода е първата стъпка към толерантността в обществото. Когато в рода има уважение и търпимост, това се налага като ценност и в следващите поколения. Децата, които израстват в среда на разбирателство, по-късно също създават такива семейства. Ако разбираме и обичаме близките си въпреки различията, ще можем да направим същото и с останалия свят. Така толерантността се превръща в духовно наследство – невидима нишка, която свързва миналото с бъдещето.
