Много отдавна се каня да напиша тези редове и да споделя опита си като родов терапевт, но ми беше нужно време, за да поискам разрешение от всеки мой Довереник, чиято история ще споделя, макар и без имена и подробности. В Българска асоциация по родова терапия спазваме стриктни правила за конфиденциалност и етика в работата си.
Всички ние сме убедени и вярваме в силата на мисълта и нейната необятност. И с думите е така. В речника на българина има доста поговорки, онаследени от мъдрият ни народ, които „намекват“ за това, че е добре да се внимава с думите:
„Голям залък глътни, голяма дума не казвай!“
„Казана дума – хвърлен камък“
„Дума дупка не прави!!!“
„Дума ти дадох“
„Човек струва толкова, колкото струва думата му“
„Думата не е врабче, ама когато я изпуснеш, не се улавя”
„Блага дума – железни врата отваря”
„Добра дума – златен ключ”
„Език кости няма, а кости троши”
„Езикът по-зле сече от ножа”
„Лоша рана заздравява – лоша дума не се забравя.“
Боли. Много боли, повече от удара със секира, когато те замерят с думи. И болката е направо непоносима, когато е от бизък до сърцето човек. И далеч не говоря за обидата, която идва. Мисълта ми е за лоялността, която тутакси се явява и ако някой ни е казал „ти си невъзможен, ти си непоносим“ ние тутакси започваме да изпълняваме това, което някой очаква от нас. Ние сме лоялни. Защо?
Говоря за лоялността. Това е родов закон и познаваме или не той си действа, и нищо не може „да му накриви капата“, още по-малко пък ние хората.
Какво гласи той: „Всеки се ражда с пълна и неосъзната лоялност към своя род. По силата на този закон, всеки от нас изпълнява родовите програми и се придържа към своя род, независимо дали одобрява или не постъпките и идеите на своите прадеди и съвременни родственици.“
Имам Довереничка, чиято баба е била изгонена от своя баща след като се е омъжила. Сега тя е в същата ситуация. Баща й казва: „Аз нямам вече дъщеря.“, а майка й заявява „Не я искам в кухнята си.“. Жената казва, че се чувства излишна в собственото си семейство. Тези трима представители на един и същи род нямат никакви съществени причини да имат подобно поведение, но лоялността им към техните предци ги кара да постъпват така. И това ще продължи, докато всеки един от тях осъзнае, че всъщност разказва историята на своите предци и нищо от настоящият им живот не следва да имат подобно поведение.
В друг случай, при който брат и сестра се развеждат и се връщат да живеят при родителите си. Синът, който е първороден и би следвало да поеме силата и отговорността на първородството се отказва да следва задачите на първата си линия. Тогава по закона за заместването неговата по-малка сестра се налага да поеме и неговата задача и да решава задачи, които са непосилни за нейната втора линия.
Но закона за подредбата казва: „Всеки има своето точно определено място спрямо останалите и никой не бива да заема мястото на друг в семейната система“. И когато някой абдикира от мястото, отговорността и задачите на линията, в която е дошъл в рода (първороден, втори или трети), то следващият след него се налага да поеме, иска или не, и неговите отговорности и задачи. И тогава подредбата се нарушава и хармонията в рода отива „вдън гори тилилейски“. А първородният може да се откаже доброволно от първородството си по две причини: Първо, защото не е първороден, а преди него има загубено дете. И втората причина, защото разказва живота на някой забравен, който е бил низвергнат или изгонен, или пък е сторил престъпление, което го е принудило да се крие от света до края на живота си. И този първороден отново е лоялен към този свой предтеча.
Но, да се върнем на силата на думите. Те думите могат да заключат както тези, които са наши потомци, т.е. нашите деца, така могат да заключат и нас самите или тези, които са близки до сърцето ни. Майката на мой Довереник се развежда твърде млада. Детето й е било още невръстно. Сама го отглежда и успява да направи много добра лична кариера. Нейният син се жени без да се допита до нея, така както и тя се е омъжила за неговият баща, без да зачете волята на своя баща /закона за лоялността/. След време неговият брак се проваля /като на неговата майка/. Той споделя с майка си намерението да се разведе. Думите на майка му са следните: „Втори разведен в тази къща няма да има!“. Той остава лоялен към майчината си „заръка“ и потъва в тази вече мъртва връзка. В следствие на лошите отношения съпругата му се пропива, а той остава в капана на „задължението“ да се грижи за нея. След време проваля две връзки с жени, с които е имал пълноценни отношения. И ето ви няколко провалени живота, защото сме лоялни към заръките на тези, които обичаме.
В родът ни влизат не само нашите кръвни роднини, не само нашите съребрени роднини, не само нашите роднини по сватовство. Влизат добротворците, влизат побратимите и посестримите ни, тези приятели, които са ни като братя и сестри. Влизат и злосторниците на рода ни.
Мой Довереник има приятел, който му е като брат. Дори по думите му „даже повече от брат, защото брат ми живее далече в чужбина, а той е близо до мен“. Сподели следната история: „Не зная как се случи, но в един момент реших, че дадено поведение на моят близък приятел е неприемливо за мен. Поводът беше свързан с друг човек от живота ми. Нещо ме подразни и аз му заявих, че ако още веднъж допусне грешка в поведението си към мен ще го изключа от живота си. И дори го повторих два пъти, за да съм сигурен, че ме е разбрал. Тогава мислех, че заявяването на това ми решение е справедливо за мен и така отстоявам принципите си на собствено пространство. След време започнах да забелязвам нещо много странно. Всичко, което правехме с този мой приятел до онзи момент се случваше с лекота. Всичко, което решавахме се реализираше по най-добрият и за двама ни начин. Всичко беше като добре режисиран филм, в който сюжетът следваше една основна линия – ние двамата да сме щастливи заедно в приятелството си. След думите ми към него, в които поставих важността на другия човек пред това, той да е човекът, който искам да остане близо до мен в живота ми, всичко започна да се случва така както се бях зарекъл – той започна да се изключва от живота ми. Разредихме срещите. Планираните общи неща започнаха да не се случват или ако се случеха, то беше с множество трудности, отлагания и перипетии. Започнахме все по-рядко да се срещаме. Имам съпротивата да се чуя с него. Отдалечих го от себе си.“.
Този пример показва как можем да заключим себе си и другият и да променим енергията на общуването ни само с едно изречение и винаги с добро намерение. Да тук не говорих за Любов, но всяко описано действие е било в името на любовта. Родителите обичат децата си и това е безусловно. Братята и сестрите хранят любов един към друг, защото кръвта вода не става. Приятелите се избират един друг и любовта им е осъзната и истинска. Но, не всичко водено от намерението да е любов е Любов, защото всички житейски трудности всъщност представляват връзката ни с нещо, което се е случило на нашите предци, а всичките ни постижения и реализации се дължат на основи, поставени от творческата сила на нашия род /Законът за творческата сила на рода/. Именно нашето родово поле създава и срещите и разделите, и постиженията и провалите, и болките, но и радостите в нашия живот. И тук е простата истина срещу, която всеки един от вас ще се възпротиви, а именно, че свободната воля не съществува и, че „свободните“ избори, които си мислим, че правим не са нито свободни, нито лично наши избори. Всичко се случва с една обща цел – да отработим травмите на рода си и той да оцеле.
Животът не е изборът на свободната воля, той е въпрос на оцеляване, който е закодиран от родът ни много преди да се родим.
Обичам да пиша за Любовта, защото мисля, че тя във всичките й аспекти е най-важна. Но, тази статия не беше за Любов макар, че всеки описан пример е бил движен – и действията, и думите в него са били породени от Любов.
С уважение към всеки човек изпратен от Рода!
