Наскоро отново за пореден път гледах филма „Шифърът на Леонардо“ по книгата на Дан Браун. Всеки път виждам, чувам и откривам различни неща и те винаги са свързани с моментното ми състояние. Като дългогодишен вече родов терапевт ми е много трудно да гледам, чета или дори да разговарям и да не откривам родови травми, родови повели, родови съдби. И както сподели и моята учителка Аида Марковска това ме направи по-смирена, по-разбираща и по-осъзната за поведението и реакциите на другите.
Както вече споделих, част съм от една изключително велика мисия и това ме прави много отговорна към това, което споделям с тези, които ме четат. Родовото знание, родовата терапия и работата ми с чуждите животи, болки и съдби ме прави чувствителна на тази тема. Вече знаете, че съм една от основателите на Българска асоциация за родова терапия /БАРТ/ и това приемам за важна мисия в живота си. Между нашите членове на БАРТ имаме умението да споделяме всичко ново, което сме срещнали, прочели или чули и да го обсъждаме от родова гледна точка. Само тези, които не са се докоснали до дълбокото родово знание не биха могли да си представят как то променя на първо място живота на човека, след това пренарежда неговите приоритети, после му отваря хоризонти, които не е подозирал, че съществуват и не на последно място му дава онова магическо умение да разчита живота на тези, с които се среща дори и за малко и да провижда травмите, болките, липсите и тъгата им. Но също така безпогрешно да разпознава щастливите родове и техните потомци.
Започнах с филма „Шифърът на Леонардо“, защото краят ме провокира да отговоря на всички ширещи се и наводнили публичното пространсво лъже „пророци“, никому неизвестни „творчески колективи“ и доста съмнителни изкуствени интелекти, които с неосъзната безотговорност и безхаберие пишат и издават „труд“ след „труд“, издание след издание, които единсвено биха довели до заблуда и изкривяване на старото българско знание. Имаме прекрасни автори, които не се срамят да поставят собствените си име на кориците на своите трудове и там може да се открие зърното, живият въглен, живата вода, топлото слънце, животворящият вятър на непреходното българското родово знание.
Във финалния диалог между професорът, който разчиташе символи и решаваше загадки и пряката потомка на Исус Христос, открих потвърждение на това, което винаги съм знаела:
„- Може би няма доказателство. Може би Граалът е изгубен, но Софи, най-важното е в какво вярваш ти. Историята ни показва, че Исус е бил изключителен. Вдъхновение. Това е. Само това е доказано.
Но, когато бях момче. Докато бях в кладенеца, за който Тийбинг ти разказа мислех, че ще умра, Софи. И тогава се молих. Молих се на Исус, да ме запази жив, за да видя родителите си. Да отида на училище. Да си играя с кучето. Понякога се чудя, дали съм бил сам долу.
Защо трябва да е човешко или божествено? Може би човешкото е божествено? Защо Исус да не е бил баща, който е способен на чудеса?
- Като да превърне водата във вино?
- Кой знае? Неговата кръв е и твоя. И това е въпросът, дали потомката на Исус Христос ще унищожи вярата или ще я поднови? Пак казвам, важно е това, в което вярваш!“
Нито аз, нито моята Учителка, нито който и да е Учител ще ви докосне, ако вие не вярвате в учението, ако вие не откривате себе си в знанието и ако то не ви вдъхновява.
Аз намерих своето вдъхновение, себе си, корените си и ако сега пиша тези редове, то е защото, то – Знанието е вече откритата и опозната част от мен самата. То е защото знанието винаги е било в мен и аз самата съм знанието.
Аз искам да вярвам и вярвам в него.
Вие в какво вярвате? Сами избирате.
С уважение към всеки човек изпратен от Рода!
