Има една стара испанска поговорка“ Не говори за въже в къщата на обесения.“. Но като любител на театралните постановки се сещам и за думите на Чехов „Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението.“.
Мисли родени от мъдростта на живота. И тъй като „все мира нямам“, та взех да се размислям, че и Родът да намесвам и него да разбутва, и ей така да питам. Мене си да питам: Кому са нужни тези два персонажа Любовницата и Любовникът в театралната структура на енергийно-информационното поле на Рода?
Видно е, че имат те почва унас. Има ги! За тях в пълна сила важи испанската поговорка, освен ако нашата Любовница, разбирайте нашият Любовник не е най- … хубав. Няма как да отречем, че тези персонажи колкото и да са отричани, охулвани, заклеймявани, тях ги има, съществуват и са неизменна част от родовата структура на нашия съвременен живот, а и доста преди него.
Каква е ролята на Любовницата / Любовника в рода? Защо родът ги вика в своята структура?
Позволявам си да поставя по този начин въпроса за тяхното съществуване, защото съгласно десетият родов закон – Закона за творческата енергия на рода: Всички житейски трудности, всички успехи, всички срещи и раздели с хора са програмирани, планирани и изпратени от НАШИТЕ ПРЕДЦИ. Всички наши житейски ситуации без значение с какъв знак ние ги определяме – положителен или отрицателен, представляват връзката ни с нещо, което се е случило на нашите предци, а всичките ни постижения и реализация се дължат на основи, поставени от творческата сила на нашия род. Именно нашето родово поле създава и срещите, и разделите, и хубавото и лошото в нашия живот.
Нашето родово поле е това, което изпраща съпругите и съпрузите ни, но с тях получаваме и техните роднини, срещите и разделите с хора, които са за кратко или за дълго в живота ни, колегите ни, шефовете ни, приятелите ни, съседите ни, болестите ни, операциите ни, катастрофите ни, оздравяванията ни, злосторниците и благодетелите, любовницата и любовника. И всичко това е основата на целия ни живот. Родът създава връзките ни между нас и всичко, което е около нас. Те не са само на емоционално ниво, това са връзки и на метафизично ниво. Родът комуникира със своите потомци чрез ситуациите, които създава в живота им и хората, които им изпраща. И тук вече всички се питаме: „Ако е така, то всяко нещо, всяко събиие, всяка случка, всеки човек може да бъде разглеждано двуяко. Значи веднъж може да е Благодетел, но в същата ситуация може да е Злосторник, ако се разгледа от друга страна!?“ И тук нещата се заплетоха.
И ето ти работа за родовият терапевт. Как тълкуваме съществуването на Любовницата / Любовника от сцената на съвременната родова травма. Само ще маркирам това, което нашите предци са изпратили като отношение и мнение за тези два образа. Ролята на Любовницата е била изключително осъждана от всички членове на рода. Историята разказва ужасяващи наказания, ако някоя жена си е позволила дори само да погледне чужд мъж и това от страничните наблюдатели да е било разчетено като похотливо и намекващо за нещо различно от уважение, смирение и благочестивост. При това наказания като връзване на прегрешилата в чувал с котки, за да бъде издрана до смърт, замеряне с камъни на мегдана отново, за да се постигне смъртно наказание, нейните братя и баща й са имали правото да отнемат живота на тази девойка от техният род, за която само се носи шушукане, че не е почтена. Такава жена е била низвергната от рода си. Гонена е от селото си. Обявявана е за вещица. Църквата е анатемосвала душата й. Тръпки ме побиват докато пиша тези редове. Но! Едно е факт. Тази роля и до днес не е изчезнала. И днес съществува, при това вече общественото мнение донякъде е смекчило официалният си изказ към този женски персонаж. Но, само до някъде. Все още обществото се храни със „сладките“ клюки за „изневерите“.
Каква е била светлината, в която се е „къпел“ образът на Любовникът по времето на нашите предци? Не бих казала, че са били много, много пощадени. И за тях се е шушукало, и те не са били много добра партия за женитба, носели са на благоверните си съпруги болести, които са коствали живота на жените, че и на децата им. Но, някак си обществото е замитало под килима тези сценични изяви на мъжките персонажи и те са били поставяне в графа – никой не говори за това, иначе казано ТАЙНА!.
И в двете позиции и за Любовницата и за Любовника се създава една пробойна в рода, която ние родовите терапевти наричаме ТАЙНА и от там започват едни разкази, едни случки, едни срещи, които целят да разкажат тази тайна. И тук вече сценарият се разгръща много по-добър и много по-заплетен от американски екшън или от френска драма.
Появява се една „немощна“ майка, която остава във връзката със своя съпруг на едно замръзнало емоционално поведение, което не отговаря нито на годините, нито на мястото й в родовата структура. Тази „немощна“ жена няма ресурс да захрани енергийно своя съпруг и той да има успеха да доставя нужните ресурси на семейството си. Иначе казано до този мъж стои една жена-незряла, като дете, която не изпълнява функцията на съпруга и майка. Тя не се заявява като по-голяма за децата си, при това тук изобщо не става въпрос за изпълняване на сексуалните ангажименти към мъжа си /въпреки, че и те са важни/. Тук разглеждам подредбата на майката, която има поведение на неспособна да се справи с обикновени делнични ситуации и трябва да бъде обгрижвана от съпруга си и ДЕЦАТА СИ! И когато тази майка се е превърнала в дете за своят мъж и за децата си, кой мислите, че трябва да застане на нейното място, когато то е празно? Не, не е Любовницата! Тя идва по-късно. Застава ДЪЩЕРЯТА!!! И тогава възелът се заплита още по-стегнато, защото тази дъщеря започва да прекарва много повече време и да влага много повече ресурси във връзката с баща си, вместо да си намери собствен съпруг и да интегрира себе си и енергията си в мъжовия род, където да роди здрави и силни внуци. Тя дори може да си намери приятел, съпруг, но тази връзка да бъде немощна, без развитие и в крайна сметка младата жена – ДЪЩЕРЯТА да се върне в бащиният си род и да го остави без наследници и без щастие. Така при нас родовите терапевти идват едни нещастни жени, които не могат да създадат и отгледат здрава връзка. Подобна е ситуацията и с бащата алкохолик, хазартно зависим иначе казано с ударена мъжка сила. На негово място застава един млад и силен СИН, който е неотлъчно до майка си. Грижи се за нея все едно е любимата жена. Той вече е в ролята на Съпруг на собствената си майка. Това поведение не е синовна обич. Любящият и отговорен син ще доведе снаха, ще народи куп внуци и ще отглежда собственото си семейство с любов и отговорност, за радост на своите родители.
И това са само една малка част от сценариите, които се разиграват, когато овакантеното място на родителят се заема от някое от децата.
И ето, че на сцената във второ действие се явяват нашите персонажи: Любовницата и Любовникът. И защото единствената важна задача на Рода е той да оцелее и за него не съществуват нашите социални категории: правилно – неправилно; почтено – непочтено и други подобни, той изпраща тези, които да внесат нужната корекция. Тези, които да носят лекарството, тези които могат да добавят липсващото, което да предотврати по-големи поразии. И ако трябва да сме откровени до край няма лек, който да е с аромат на ягоди и ванилия, да е приятен и ефирен, и да е ефективен. Истинското лекарство е горчиво, то е болезнено, то ни вади от комфорта на болката и ролята да се чувстваме онеправдани и жертви. И понеже Родът е безкомпромисен към своите членове. Той ще осветли това „лекарство“ и ще направи така, че ТАЙНАТА на липсващия родител – бил той майка или баща – да бъде разкрита и разказана, за да може изпадналият в летаргия, да осъзнае и осмисли собствената си ситуация и ако намери сили, да излезе от нея ДОСТОЙНО. А кое е достойно? Това всеки сам трябва да намери, реши, приложи и после да живее със стореното. Тук Родът оставя на неговите хора да приложат „свободната“ си воля и да постъпят както намерят за добре. Историята разказва много за Любовницата и Любовника. Вие решете според вашите етични и морални критерии – Благодетел или Злосторкик е всеки един от тях. Аз като родов терапевт имам своята гледна точка.
И ако ви върна в началото на този материал не се ли питате вече кога е краят на представлението и това, че главните актьори не говорят за Любовницата и Любовника в техният дом, дали ще избегнат разкриването на тайната и кога ще гръмне новината? В края на кое действие? За да намерите своя отговор, просто останете до края на спектакъла.
С уважение към всеки човек изпратен от Рода!
