Предствата на всеки човек за неговия род е много лична, изтъкана от спомени, емоции и преживявания. За някои това са посещенията на село и вкусните мекички на баба, уроците по риболов от дядо, за други са майчината милувка и татковата заръка, игрите с батко и кака, или с по-малките братя и сестри. За трети, това са летните приключения с братовчедите, или как свако ни се скара, когато счупихме на баба прозореца, докато ритаме топка. Всеки има своята родова съкровищница със спомени и свое изконно място в рода си.
Ние принадлежим на своя род и още със зачеването ни получаваме определено място в него. В рода ние имаме едно място и различни позиции, спрямо другите – можем да сме дъщеря или син, внук/внучка, батко, кака, племеник или племеница, братовчед, вуйчо, вуйна, калеко, леля, свако и т.н. Когато два рода се сродят нашите позиции спрямо сродените се увеличават – съпруг, съпруга, снаха, тъст, тъща, свекърва, свекър, девер, зълва, етърва и др. Богатството на българския език от думи за рода е огромно.
Всяка една от тези връзки в рода заслужава специално внимание, но днес искам да насоча мисълта ви към тази между братя и сестри, родители и деца. Те са важни от родова гледна точка, защото братята и сестрите работят заедно по родовите задачи, а родителите са мостът между поколенията, през които се предават тези задачи.
Спомняте ли си си българската поговорка: „Брат брата не храни, но тежко му, който го няма!”? Тя ни води към идеята на нашия народ, че когато си сам, върху теб пада тежестта на родовите задачи и става трудно, но когато сте двама или повече, тежестта се разпределя и всеки има възможност да поеме от нея.
Равна ли е тази тежест? Каква е моята задача в рода? Защо на мен се падна това? са чести въпроси, които моите довереници си задават по време на нашите консултации. В рода всеки има своите задачи за изпълнение и те са специфични за човека. Равенство в рода няма, но има силна мъдрост, идваща от поколенията и подредбата на рода. Тази подредба ние осмисляме чрез приказките, песните и живота – „Тримата братя и златната ябълка”, „Тримата братя и ламята”, „Тримата братя и златната птица”, „Трите сестри и змей” и т.н. са само малка част от богатото културно наследство на българския род.
В българската родова традиция, както се досещате, познаваме три линии в рода. Всяка една от тях има свои специфични характеристики и спрямо тях се определят и задачите, които са предопределени за изпълнение. На коя линия заставаме зависи от времето на зачеване. Линията се определя отделно за мама и отделно – за татко. Така за двамата си родители можем да бъдем в една и съща линия – първа за мама и първа за татко. Можем да бъдем и в различни – първа за мама и втора или трета – за татко /ако например татко има деца от друга жена, преди мама/.
одреждаме се в съответната линия спрямо времето на зачатие. Но какво се случва ако зачатията са повече, а линиите само три? На този въпрос родовата система отново ни дава отговор, според който четвъртият заченат се подрежда в първа линия, петият – във втора, шестият – в трета, седмият – отново в първа, осмият – във втора, деветият – в трета и така нататък всеки следващ се подрежда в съответната линия.
Въпреки че са заченати в една и съща линия, четвъртият заченат не е равен на първия, защото четвъртият е заченат след първия по време. А, първият по време, е пръв и по право. Това правило важи за целия род, както между различните поколения, така и за всички, които са заченати на една и съща линия – петият не е равен на втория и т.н..
Тези линии имат ясни и точни характеристики. Но нека ги разгледаме поотделно:
Първият заченат, независимо дали е роден или не, и незвисимо от пола си, носи силата на първата родова линия. За тези деца казваме, че са децата на рода. Заченатите на първа родова линия носят голяма мощ в себе си. Силно привързани към рода си, дома и родителите, имат силно усещане за принадлежност, дом и род, изпълнителни са към заръките на родителите си. Имат задача да продължат рода през своите наследници.
Пробивни и изобретателни хора, с бизнес нюх, активни в семейството. Роденият на първа линия е най-важен след родителите, той става техен наместник след смъртта им. По законите на рода той получава цялото наследство, но и отговорността да го опази и увеличи. Има за задача да се грижи за по-малките от него, да ги стимулира да се изучат, да подкрепи братята си в създаването на дом, да задоми сестрите си. Първият наследва името и професията на родителите си, но и отговорността да се погрижи за тях в старините им.
Вторият заченат независимо дали е роден или не, и незвисимо от пола си, носи силата на втората родова линия. За тези деца казваме, че са децата на света.
Заченатият на втората родова линия е носител на други характеристики на рода. Той е любознателен по непоследователен начин, артистичен, не прилича на рода като характер и темперамент, обича да пътешества, учи чужди езици и изследва други култрури. Обича пътуванията и свободата. Често се бракосъчетава с хора от чужди култури.
За заченатите на втора родова линия казват, че са „черните овце” на рода, защото нямат тази привързаност към рода, която има първият. Обичат си семейството, но не предпочитат семейните сбирки и традиции. Занимават се с професии, които не са характерни за рода, но разкриват други негови характеристики. По отношение на имуществото на рода не проявяват заинтересованост, предпочитат да го продадат и да пътешестват или да вложат парите в нещо нетипично за рода.
Между първия и втория има огромна любов и огромно неразбиране. В очите на втория първият е консервативен, а в очите на първия – вторият твърде фриволен. Препоръчително е да не се въвличат в една и съща дейност.
Често можем да чуем от втория „Аз съм първият в рода, който….”. Притежават упоритост и инат, но по отношение на външни за рода неща.
Ето тук може да възникне неразбиране у родителите по отношение на техните деца. Например в едно семейство първозаченатото е било пометнато или абортирано, след него се ражда второзаченатият. За родителите вторият е първороден и те му възлагат задачи като на първозаченат. Той няма ресурса на първата родова линия и често отхвърля тези задачи – не иска да се занимава с професията на родителите, например адвокат или лекар, а иска да стане музикант или пилот на самолет. Това неразбиране от страна на родителите води до конфликти и напрежение в семейната система.
Разбира се това е само илюстративен пример, който показва необходимостта от познаване на родовите линии и техните характеристики. Разбирането за тях носи спокойствие и ясна посока за мястото и задачите на човека в рода.
Третият заченат независимо дали е роден или не, и незвисимо от пола си, носи силата на третата родова линия. За тези деца казваме, че са децата на Бога.
Тяхната задача е да извисят рода духовно и да придадат дълбочина на живота във вселенски план. Обичат духовното знание, пътешестват до мистични и силно енергийни места. И ако имат по-големи братя и сестри, които да си изпълняват задачите, според линията, на която са заченати, третият е изключително щастлив.
Какво се случва обаче, ако първият и/или вторият липсват? Тогава третият се захваща с техните родови задачи. Това той приема без отвращение, старае се и се справя. Изискванията на родителите към него могат да бъдат като към първороден, ако липсва такъв. Третият старателно ги изпълнява, но тук е важно самите родители да са наясно, че е необходимо време, в което тези задачи да бъдат завършени и третият да бъде освободен от тях. Ако това не се случи навреме,около 45-50 годишна възраст третият се осъзнава и започва да върви по своя път, например ще му се появи желание да пътува и да се просвещава, или да учи психология и т.н.
Всеки род има лична мисия и носи огромна мъдрост в осъществяването й. Той сам подрежда и създава хората, от които има нужда, за да съществува и благоденства. В този аспект абортът и помятането на деца се възприемат като начин за пренареждане на родовата структура. Всеки нейн член има място, което е незаменимо и носи силата и възможностите, през които човек да изпълнавя възложените от рода задачи. Познавайки историята на рода си, можем да открием своето място в него и да изведем личната си мисия и път, по който да вървим. А, силата се дава на тези, които умеят да я претворяват в добри дела, носейки отговорността за тях, с поглед и мисъл за новото поколение, което ще продължи задачите на рода.
