Събота и неделя е време за презареждане. Всеки има свои начини и свой ритъм. При мен това са пътуванията и срещите. Ще ви разкажа за едно пътуване, което отвори нови хоризонти, изпъстрени с приятелства, споделеност и традиции. Цялата палитра от емоции налива във вените ми енергия, сила и вдъхновение. Но, нека ви разкажа!
Ако не сте ходили в Добруджа, то горещо препоръчвам да го направите. Важно е да кажа, че в Добруджа е добре да отидете с покана и не че иначе няма да ви посрещнат, и не че иначе няма да сте добре дошли. Не! Но, красивото е, когато ви очакват, когато са се приготвили и усещате и нетърпението и вълнението на домакините си.
В събота рано сутринта вече съм по пътищата на Добруджа. От двете ми страни са се ширнали цветни блокове, пълни със зрели житни класове, с жълти слънчогледи, с уханна лавандула. Пъстро, цветно и безкрайно! Бързам към Варна, където ме чака Елина Борисова /Родовата къща/ – родов терапевт от БАРТ. Посреща ме усмихната, ведра. Прегръщаме се и заедно се отправяме към мястото, където душата и родът ви са си у дома. При Цвети!!! Цветомира Песарова – Родов терапевт от Варна. Тя открива своя терапевтичен кабинет, където ще лекува български родове с думи, аромати и обреди. Там откривам още колеги родови терапевти – Иванка Иванова, и разбирам, че съм приятна изненада за тях. Смеят се. Прегръщат ме. Споделяме радостта си. А Цвети е развълнувана. Подготвила се е като за драги гости. Има пожелания. Има благословии. Има споделеност с близки до сърцето и душата приятели-колеги. Посетете това място, изпълнено с голямата любов на Цветомира към родовото знание и онзи топъл уют, който може да създаде една любяща майка. Там ще си бъдете у дома.
След вълнуващия ритуал за успех, закрила и благодат по повод откриването на терапевтичния офис на Цвети с Елина Борисова отново тръгнахме на път. Сега посоката ни беше Генерал Тошево. И още докато седнем в колата и преди да е включен климатикът за прохлада, подхващаме горещата тема за рода. Елина със своя неповторим хумор ме разсмива с интерпретацията си на тема зълва. Смеем се от сърце. И вече пристигаме. Паркираме, прекрачваме през металната порта и … попадаме в един друг свят.
Ухае на лавандула. Големи дървета хвърлят дебела сянка, а под тях са подредени шевици, ароматни масла, женски накити, книги – малък базар. Отдясно има голяма слънчева поляна. В единия й сенчест край е подредена импровизирана сцена. Хора са насядали на поляната, други са се събрали в кръг. И нещо в мен широко се отваря. Вдъхвам дълбоко от любимата лавандула и светът вече е друг. Като с магическа пръчка пред мен застава Нели Райнова – колежка родов терапевт, която всяко лято си идва от далечната Флорида и отсяда в селската си къща в село Калина. Едно чудотворно място, където Нели и нейната сестра Ани са сътворили чудеса собственоръчно. Прегръща ме сърдечно за добре дошла. И вече зная, че съм си у дома, нищо че физически той е на четиристотин километра.
Мястото е „Добруджански рай“. Събитието е „Заветът – събор на родовата сила и живота“. Организатор на събитието е Сдружение за онкоболни и приятели „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Добрич и Димитрина Илиева – председател и инициатор за създаването на Сдружението „Вяра, надежда, любов“ в Добрич.
И всичко е с благотворителна цел. А програмата! Програмата е невероятна: много фолклорни изпълнения, наричания, водосвет, лекция на колежката Елина Борисова, лекция и приказка на още една колежка родов терапевт – Цветелина Митева, която е част от организаторите и един от водещите на събитието, разказ на местна краеведка. Запознах се с втория водещ на събитието – авторката на поредицата „Пазителите“, книгите „Легендарница“ и „Стан“ – Венцислава Великова, която прочете разказа си „Кал“ – съставен по мотиви от нейната родова история. Едно от най-интересните неща в програмата са разказите на потомци на 12 добруджански рода за предците им. Микрофонът вземат хора, представители на Добревия род – с. Дропла, на Георгиевия род – с. Лясково, на Николаковия род – с. Ведрина, на Султановия род – с. Златия, на Коларовия род – с. Калина, на Герасимовия род – гр. Кардам, на Стефановия род – с. Крушари, на Симеоновия род – с. Дропла, на Сивковия род – с. Безводица, на Гичевия род – с. Василево, на Кавалджиевия род – с. Краново и на Кръстевия род – гр. Добрич. Дванадесет рода, които наливат пълноводни потоци на своите потомци, защото те разказват тяхната история и държат жива паметта им. Техните вълнуващи и емоционални разкази докосват всички присъстващи. Интригуващ е и разказът на г-жа Цонка Сивкова, която в продължение на 25 години изследва двата си рода и е достигнала до 3000 души, прилежно подредени в красиво родословно дърво.
Моментът, в който попаднах в този зареден с родова сила свят, е много магичен. Там, където са се събрали в кръг хората в средата на поляната, има поставена украсена маса. От мястото, къде стоя, виждам, че от множеството един по един излизат един, двама, трима … изброявам дванадесет човека и всеки носи пита в ръцете си. Бързо приближавам към събралите се и надничам към центъра, където всеки поставя хляба на масата. Вдигам очи и виждам водещата, а тя, сякаш привлечена от погледа ми, поглежда точно към мен и радостно възкликва на микрофона. Бързо се приближаваме една към друга и се прегръщаме. Цвети Митева е въодушевена и развълнувана. За нея моето присъствие е голяма изненада. В този момент виждам още двама колеги родови терапевти, по чиято покана съм пропътувала разстоянието Пловдив – Генерал Тошево. Стефан Кънев, работещ в Добрич и Варна, и Петър Георгиев, работещ в Казанлък. Те ме очакват и заговорнически се усмихват на водещата Цвети, която пита защо не са й казали. Всички се радваме на тази сърдечна среща. От Стефан разбирам, че всеки род е донесъл погача, приготвена по домашна рецепта. Всеки род е донесъл и стомна с изворна вода. И погачите, и водата бяха благословени преди общия обяд. Нима има нещо по-вкусно от споделената трапеза и хляба, месен и наричан за здраве, за сила, за памет, за добруване.
Не усещам как групата ни от Родови терапевти се пренася на поляната пред сцената и отново се зареждат вълнуващите истории на онези 12 добруджански рода. А нежният глас на нашата Цвети като водеща ни повеждаше ту в една, ту в друга родова история. И ето, че на сцената е Елина. Това е родовият терапевт, който в началото на изречението ще ви разсмее, по средата ще ви замисли, а в края му ще плачете неудържимо. Толкова е истинска. Така леко увлича и разказва, разказва. Думите й се леят като добруджанска песен по жътва. И още докато публиката се питаше дали е първа, или трета зачената линия, Цветелина Митева леко и смирено зачете историята на птичето чучулига от том 2 на „Целебни приказки за рода“. И в тишината само добруджанският вятър леко раздвижва листата на дърветата без шум. На финала лечебни сълзи се търкулнаха в скутовете на слушателите.
Цяла седмица, преди да пристигна в Генерал Тошево, на пловдивските си приятели разказвам, че ще присъствам на възстановка на добруджанска сватба. Огромна беше изненадата ми, когато в неделя сутринта, след като закусих с най-вкусната добруджанска кавърма, дело на Нели Райнова, разбрах, че двамата млади ще сключат реално брак (а не просто за пред публиката) по автентичен добруджански обичай. И тук вълнението и емоциите бяха много силни, както за младоженците и техните два рода, така и за нас, присъстващите на събитието. И като знаете вече какво е родова терапия, и като ви запознах с присъстващата на събитието група, можете ли да си представите, че ще стоим мирни и безучастни. След като свърши целият красив автентично пресъздаден ритуал, и ние нарекохме младите и ги благословихме и … се увековечихме със снимка с младоженците. Красива двойка!
И през двата дни на събитието бяхме сериозна група от шестима родови терапевти от школата „Задругата на родонавтите“ на Аида Марковска. Подсилена от общата ни енергия, насладата от това благотворително събитие максимално изпълни сетивата ни и трайно попили от атмосферата му и възможността да бъдем заедно, дълго говорим, преди да се разделим. Смеем се, защото всеки път е така, уж си тръгваме, а все подхващаме нова тема и дори когато мълчим, пак не се разделяме. Емоциите ни излизат през очите и аз тръгвам обратно към моя Пловдив.
Организаторите се надяват събитието да се превърне в традиция за добруджанския край. И ако този разказ ви е развълнувал и снимките са събудили нещо във вас, оставям тук банковата сметка на Сдружение „Вяра, Надежда, Любов“ БАНКА: ЦКБ, IBAN: BG31 CECB 9790 10J6 8403 OO каузата им е много благородна – онкоболни хора от Добрич.
А ние пак ще отидем в „Добруджански рай“ и дай боже, да присъстваме догодина на автентично добруджанско кръщене, че то младите … !!! Хайде, на благодат и на нов живот да е!
Споделено с много вълнение и любов
от Петя Димитрова, Стефан Кънев и Петър Георгиев,
родови терапевти от Школата „Задругата на родонавтите“, на Аида Марковска
Специални снимки – Петър Георгиев
