Всяка година на 15 август народът е празнувал Голяма Богородица, Успение Богородично, денят, в който Светата Майка е напуснала земното си тяло. Това е най-големият летен християнски празник, който и до днес жените отбелязват с особен трепет. Според народните вярвания, Богородица е закрилница на майките, жените, семейното огнище и плодородието. Затова обичаите, характерни за големия празник, са свързани с подобни ритуали.
Народът ни е вярвал, че Света Богородица помага на жени, които нямат деца. Затова тези, които мечтаели да люлеят рожба в ръцете си, носели дарове в църква или манастир, носещи името на Светицата. Също така било добре да преспят на такова място и да се молят искрено за мечтаното детенце. Най-често даровете, които са се носили в църквата, са ръчно извезана кърпа, плодове, мед и специално омесена питка. Смята се, че Дева Мария не е хапвала месо и е живеела скромно приживе, затова обичайно даровете в нейна чест също са постни. Смятало се, че хлябът, с който се дарува, е добре да бъде омесен от ново жито, ожънато само месец по-рано.
Според поверието, ако бездетна жена първа хапне от варена царевица на празнуваща именница, света Богородица ще чуе молитвата ѝ за рожба.
Друго любопитно вярване е, че на този ден младите жени не бива да се докосват до нищо червено, за да не останат бездетни.
На някои места у нас на този ден се беряло за първи път грозде от лозето и диня от бостана. Свещеникът е освещавал тези плодове, които са били раздавани за здраве и берекет. Чак след това семейството е можело да хапне от своята реколта. Затова се вярва, че на Голяма Богородица е задължително да се ядат грозде и диня.
Тъй като Светата Майка се приема и за покровителка на пчеларите, е било традиция на този ден да се вади за първи път мед от кошерите. Затова сладкото изкушение е един от даровете, които се носят в църква, като по този начин семейството е вярвало, че в кошерите им ще има много мед.
Народът ни вярва също така, че Богородица е закрилница на болните хора и помага в тяхното изцеление. Затова хората с тежки болести също е било добре да нощуват на свети места, носещи нейното име, в нощта срещу празника с надежда и вяра за оздравяване и здраве.
Разбира се, никой голям народен празник не подминавал земеделието и добитъка. Така например, вярвало се, че, ако на празника вали дъжд, годината ще е много плодородна. На места, където се отглеждало много добитък, жените са месили погача, която раздавали, за да се плодят животните и да имат добър разплод. Също така се смятало, че на 15 август идва краят на лятната работа по жътвата и вършитбата на зърното. Така един усилен период за стопаните приключвал и те с благодарност правели дарове за още плодородие на нивата и берекет у дома.
Има народна поговорка, в която се казва: „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама!“. На светлия празник започвало меленето на събраното жито и друго зърно, което изхранвало домочадието цяла година.
Както на много други празници, и на този ден не се работи. Жените не бива да шият, плетат и тъкат, за да не се разболее някой от семейството.
На някои места в България на 15 август се правели празнични сборове. Колело се агне и се правел курбан за здраве и закрила на селото. На повечето места, където Голяма Богородица не се е отбелязвала с курбан, имало традиция във всяка къща да се заколи петел или кокошка, които се приготвяли варени или печени. Още повече, че с празника Успение Богородично се свършвали 2-седмичните Богородични пости, които всички спазвали стриктно.
На празничната трапеза задължително присъствали варено жито, варена царевица, които символизират зачеването и раждането на плода. Всички у дома се събирали около масата, отрупана още с богородична пита, варена кокошка, гозби с пилешко месо, диня, грозде, варена тиква и мед.
На този ден Бачковският и Троянският манастир и до днес честват своя храмов празник. В Троянския манастир всяка година се прави шествие с чудотворната икона на „Пресвета Богородица Троеручица“. Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в памет и с почит към Светата Майка.
Всякога този празник е бил отбелязван с много вяра в доброто, плодородието на нивата, закрила на семейството и добитъка, здраве за жените, майките, родилките и децата. Тази традиция е жива и днес, още повече, че Мария е най-популярното женско име у нас.
