Тази нощ е най-дългата за годината и най-тъмна, бележеща краят. След нея на следващия ден слънцето ще грее най-малко. Наричат го зимно слънцестоене. Преди много, много години нашият народ, когато е почитал слънцето за свой бог е празнувал новата година точно тогава. На 22 декември казват се раждало Новото слънце и с него зачева и Началото. В стария обреден календар този ден носи лични имена: Еднаж ден-единствен ден, Иди наш ден, Иди наш Бог, Полаз, Полазовден, тогава Райко пролазва …
Добре е на Еднажден да се събере семейството и да помълчи заедно. Да се чуят неречените думи и неречените прошки. Пък да се поизчистят главите на хората от стария пепеляк, да се стори място на новото, дето се е затърколило.
Запалете жив огън в домът си – камина, свещ. Оставете огънят да гори цяла нощ. И докато се наслаждавате и се отпускате в топлата му прегръдка напишете на един лист от какво искате да се освободите. Започнете например така: „Тази нощ се разделям със: … и изброявате всичко което искате да излезе от животът ви. Пишете смело. Пишете вдъхновено. … Но! Хубаво помислете преди да си пожелаете нещо или някой, да напусне животът ви – ще можете ли да живеете без него ?!?!?!
След това оставете написаното до огъня. На сутринта изгорете листа, а пепелта закопайте в земята. И ще видите, че магията ще се случи. Пожелавайте си – умно! Наричайте си – мъдро!
С уважение към всеки човек изпратен от Рода!
