1
106

Инициатива-закон за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

Обобщение

  • Премахва изискването за минимален брой участници в гласуването. Това изискване изначално възпрепятства приемането на предложения чрез референдум, поставяйки негласувалите в категорията „против“;
  • Намалява необходимия брой подписи за предизвикване на национален и местен референдум;
  • Изисква въпросът да не е насочващ;
  • Уточнява понятието предложение предмет на референдум;
  • Добавя мерки за по-добра информираност на гражданите.

Аргумент
Допълнителното изискване за минимален брой участници в референдума (колкото на предходните парламентарни избори), за да е прието предложението му, позволява на противниците на всяко едно предложение, дори да са малцинство, да го отхвърлят, като просто не гласуват. Така приемането на предложения, т.е. вземането на решения от гражданите чрез референдум става на теория и практика невъзможно, което противоречи на целта на закона. В неговите чл. 9, ал. 1 и чл. 26, ал. е казано, че с референдум се решават пряко от гражданите въпроси от национално и местно значение. По същата логика, е налице противоречие и с Конституцията, според която гражданите осъществяват държавната власт непосредствено чрез референдуми.

Освен това, изискването увеличава изкушението да се манипулира и фалшифицира на избирателната активност. Пример за първото бяха инструкциите към секционните комисии през 2016 г. да се питат избирателите дали искат бюлетина за референдума.

Срещу условието за минимален брой участници, известно още като изискване за кворум, препоръчва и Венецианската комисия (Code for good practices on referendums, 2006). Дори математически е доказано, че, в равновесие, очакваното участие надвишава кворума за участие само ако това изискване не е наложено (Quorum and turnout in referenda, Helios Herrera, Andrea Mattozzi, 2007). Т.е. няма ниво на кворума, при което той да има смисъл.

Изискването за кворум при референдумите, често наивно се отъждествява с изискването за кворум при колегиални органи като парламента. Колегиалните органи, обаче, са с точно определен, относително малък брой членове и могат да отлагат гласуването до постигане на кворум. Референдумите не могат да се отлагат и при тях подобно условие оказва обратния ефект.
Както на избори, така и на референдуми, участието на повече граждани е желателно и то трябва да се стимулира и улеснява, а не да се поттиска с такова изискване.

Изискването за минимален брой участници при национални и местни референдуми не е било част от оригиналния законопроект, а е било добавено между първо и второ четене. За национални то е „колкото на предходните парламентарни избори“, а за местни – „40% от гражданите с избирателни права“.

Настоящото предложение го премахва и коригира няколко други съществени пропуски в закона: Уточнява че „предложението предмет на референдум”, е конкретното предложение, което гражданите приемат или отхвърлят, като отговарят на съответния въпрос в бюлетината. Също така намалява с около 1/3 необходимият брой подписи за национални и местни референдуми, за да се улесни инициирането на референдуми. Добавя и мерки за по-добро информиране на гражданите относно предложението предмет на референдума, аргументите на привържениците и противниците му, както и евентуалното му отражение върху публичните финанси.

Всички тези промени целят да отблокират и заздравят институцията референдум.

Законопроект
За изменения и допълнения в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (обн. бр. 44 2009 г., посл. изм. бр. 94 2019 г.):

§ 1. Чл 23, от раздел Национален референдум се изменя така:
„Чл. 23. Предложението, предмет на референдума, е прието, ако с “да” са гласували повече от
половината от участвалите в референдума избиратели.”

§ 2. В чл. 41 от раздел Местен референдум се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако с “да” са гласували повече от
половината от участвалите в референдума избиратели.”
2. Ал. 3 се отменя.

§ 3. В чл. 10 се правят следните измения:
1. В ал. 2 думите „подписите на не по-малко от 400 000” се заменят с „подписите на не по-малко от 250 000”
2. Ал. 4 се изменя така:
„(4) В предложението за национален референдум се включват едно или няколко предложения предмет на референдума, и съответния на всяко предложение въпрос, на който гражданите отговарят с “да” или “не”. Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко, точно, ясно и не могат да бъдат насочващи.”

§ 4. Чл. 12 се правят следните изменения:
1. Ал. 2, т.3 се изменя така:
„3. Уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум, за предложението предмет на референдума и за поставения за гласуване въпрос.”
2. В ал. 7, т.1 думите „предложението за произвеждане на референдум” се заменят с „предложението предмет на референдум”

§ 5. В чл. 15, се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Централната избирателна комисия организира създаването и поддръжката на интернет страница и отпечатването и разпространението на брошура, съдържащи следната информация:
1. формулировката на въпроса;
2. обобщение на предложението, предмет на референдума
3. обобщение на значението и ефекта от гласуването с “да” и “не”.
4. обобщение на аргументите “за” и “против” предложението подадени от застъпниците на двете позиции, регистрирани по чл. 16 ал. 2;
5. пълния текст на предложението, предмет на референдума;
6. мотивите за предложението;
7. кратка оценка за ефекта върху публичните финанси от приемането на предложението изготвена от Министерството на финансите.
8. информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума
9. списък на регистриралите се по чл. 16, ал. 2 „за” или „против” партии, коалиции и инициативни комитети;
10. общата сума на вноските направени в подкрепа, както и в опозиция на предложението.”
2. Добавя се нова алинея 3:
„(3) ЦИК приема решение относно съдържанието, тиража и техническото оформление на интернет страницата и информационните материали по предходната алинея.”

§ 6. Чл. 16, ал. 2 се изменя така:
“(2) В подкрепа на предложението или предложенията предмет на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети.”

§ 7. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „една десета от гражданите с избирателни права” се заменят със „една петнадесета от гражданите с избирателни права”
2. В ал. 3 думите „една десета от гражданите с избирателни права” се заменят със „една двадесета от гражданите с избирателни права”.

Ефект върху публичните финанси
Няколко стотин хиляди лева допълнително за по-добро информиране на гражданите при произвеждане на референдум.

Answered question

lkjlkjlj