В родовете участват стихиите като огън, вода, въздух и земя. Самите сезони са стихии: пролет-въздух, лято-огън, есен-земя и зима-вода. А ние сме подвластни и на стихиите и на сезоните.
В бащиният ми род има борба със стихията огън. Неговата леля е загинала от заливане с вряла вода, а чичо му е починал от изгаряне в танк. Съответно, аз съм пословична със способността ми да се изгарям докато готвя или гладя. А през 2000г гасяхме голям огън в бащиният дом – дойдоха три пожарни и районът беше отцепен.
За това, с моята сестра, участвахме в празник посветен на огъня „Стъпки в жаравата: Нестинарски събор в село Кости“
На 1–2 август в село Кости, по стар стил, се чества Илинден – деня на свети пророк Илия. Той е повелител на огъня, бурите и небесната мощ. Участието ни в нестинарския събор беше не само културно преживяване, а дълбоко родово свързване и среща със силата на една стихия, която и руши и преобразява.
В народната традиция, описана от етнолози като Димитър Маринов и Иваничка Георгиева, огънят е свещен. Той не е просто елемент, а жива сила , която пречиства и възстановява реда.
Огънят изгаря старото, преражда съществуващото и защитава рода. Домашното огнище е сърцето на рода. Там се предават молитви, ритуали и тайнства. Според българската обредност, когато една стихия е в сблъсък в рода /например: огнено разрушение, пожари, огнени болести или катаклизми свързани с огън/ именно обредното почитане на тази стихия е път към постигането на мир.
Нестинарството, както казва Георгиева, “не е фолклор, а мистерия – транс, в който танцуващият предава видения и очиства общността”. Главният нестинар носи обреда като наследство, като родова задача. А иконата в ръцете му е не само защита, а ключ за изцеление.
На Илинден небето се разтваря. Огънят проговаря.
И там, до жаравата, искахме да усетим как старите истории на родовете минават през пламъка, как нещо се разплита и се пречиства. Понякога не думите, а дълбокото преживяване води до разбирането… И до освобождаването.
Искахме да почетем огъня. Успяхме само да се помолим на Илия Гръмовник. Исках да оставя в жаравата един малък, личен армаган – като дар за стихията, която измолвам да остане в мир с нас, мед и хляб.
Пиша „искахме“, защото църквата и областната управа забраниха почитането на Св. Илия и нестинарските обреди. Висшето църковенство нареди, че са езически. Нестинарите изкъпаха, само и тайно, иконите. Снимката е от аязмото.
Усещаш ли дали в рода ти има борба със стихия? Потърси начин да я почетеш. Защото стихията с която се бориш се връща в разрушителна форма. А тази, която е приета и измолена, ти помага.
