Към всички, които се питат „Що е то обучение по Родова терапия?“
Казвам се Ани и съм част от Випуск 7 на обучението за родови терапевти в школата на Аида Марковска.
В следващите редове ще се опитам да ви предам поне малка част от процеса, емоциите и стойността на тези шест месеца обучение.
Освен че за мен това обучение беше чиста проба удоволствие 🙂 То ме срещна с хора, които дълбоко ценя – хора, преминали през своите лични уроци, преодолели и излекували (а някои все още лекуващи) собствените си травми. Хора, изпълнени със смисъл, обич и надежда. Именно тези хора, редом с Аида и нейните асистенти, също бяха мои учители.
Знанието, което Аида и екипът ѝ предават, е изключително със своята дълбочина и съдържание. То е извлечено от мъдростта на българските родове и родови традиции, но е пречупено през съвременния контекст и нуждите на днешния човек, така че да има реално практическо приложение и полза за обществото ни.
С други думи – древни инструменти от миналото, обреди, обичаи и традиции са преобразувани в съвременни практики и терапии.
В началото обучението поставя стабилна теоретична основа – какво представлява Родовата терапия, какви са нейните закони, принципи и специфична терминология. Това е необходимо, за да може по-късно теорията да бъде приложена осъзнато и в помощ на хората.
След всеки урок има и домашни работи, които – особено ако сте любопитни като мен – са изключително интересни, вълнуващи и забавни. А „аха“ моментите… те бяха неизменна част от целия процес :).
С напредването на обучението все повече навлизахме в практическата част – как тази теория се прилага реално и как чрез нея можем да помагаме на хората по техния личен път към осъзнаване, приемане и лечение. Защото именно това е голямата цел на това обучение – да бъдем полезни на хората.
А както всички знаем, човек учи най-добре чрез практика. Затова мога уверено да кажа, че последният месец – месецът на практическата работа на Випуск 7 – ни даде безценен опит и беше естественият завършек на цялото обучение.
И когато казвам „завършек“, нямам предвид, че сме научили всичко. Напротив. Това беше само началото. Защото истинското пътешествие в полето на българските родове едва започва.
