Наскоро посетих лекарски кабинет, където се наложи да направя лека интервенция с местна упойка.
По време на прицедурата докторите, докато си вършеха спокойно работата, ме попитаха какво работя.
Обясних надве-натри, че се занимавам с родова терапия, независимо, че съм завършила НСА с Докторат по спортна психология; била съм дългогодишна водеща на спортни тв предавания в Атина и Чикаго, a от няколко години насам моето най-истинско призвание преоткрих в мисията ми на родов терапевт.
Този кратък разказ грабна вниманието на докторите. Последваха редица въпроси, за които по-късно, като се прибрах у дома, разбрах, че на единия от тях съм отговорила не съвсем точно… абсолютно погрешно.
“КАКВО Е РОДОВА ТЕРАПИЯ, за пръв път чуваме за такова нещо…”, като че ли в хор издекламираха въпросително и двамата лекари.
Родова терапия е способността на един човек да се „обърне“ към своите корени – родители, баби, дядовци, роднини, както и към починалите си предци, за да може да разреши проблемите, задачите, пред които е застанал; да поеме по нов път, с нова мисъл и поглед в живота си като го преобърне в желаната посока, успявайки да осъществи мечтите си именно с помощта на силата, която може да дойде от неговия род.
Родовата терапия е практически и теоретичен метод за дълбоко осъзнаване не само на Аз-а, а на цялото, на единството, което съществува в рода и свързва неговите членове. Нужно е провеждането на определени практики, действия и ритуали, за да може да се “излекува“, изчисти старият начин на мислене, като човек поеме, “изпие” цялата сила и благословия, директно от извора, с които изначално всеки човек е роден.
“А хората, които идват при теб, все с неразрешими проблеми ли са и трябва ли човек да е в трудност, за да те потърси?”
Да, отговорих на доктора първосигнално, но погрешно… Все пак повечето от тях успяха да открият търсения отговор и разрешение, като подобриха живота си и реално се почувстваха много по-щастливи и осъзнати…
На финала определено успях да заинтригувам двамата лекари като ги подпитах имат ли в рода си (пра)дядовци, били на война…
С интерес ме заразпитваха защо един лекар може да има дядо, бил на фронта и независимо от неприятните усещания, които имах в момента на операцията, в приятен за мен разказ успях да им обясня накратко за Закона за баланса в рода и защо, вероятно, те самите са избрали лекарската професия.
Така след час бях готова и на път за вкъщи се замислих за това, за което говорихме в операционната.
И да, мили приятели, родовата терапия не е за всеки, но определено е и за хора, които нямат конкретен проблем в живота си и на пръв поглед всичко им е наред – доволни са от работата си, партньора, от отношенията в семейството си…
Имах и такива довереници… започнаха работа с мен от любопитство. И след “приключване” на родовата терапия, животът им продължи, но с такъв подем, с такъв разцвет, че до ден днешен те продължават да работят… Работят в рода си и търсят, искат да развият още и още себе си, целите си, мечтите, използвайки целия ресурс, който е заложен в тях… И как ли? Именно позовавайки се на рода и знанията, които придобиха по време на работата.
Да смениш фокуса е едно от основните безценни качества, на които ме научи моята учителка А.М.
Мога много да напиша какво точно имам предвид за този така важен за мен ФОКУС, но това ще го оставя за следващия път.
Защото е магично и удовлетворяващо след дълго вървене в пустинята да стигнеш до оазиса, наречен мама и татко… и така да се напиеш с щастие, благословия и подем… независимо от това дали те са били зад гърба ти или ги е нямало…
